Корелация на параметрите на биомеханичния скок и скоростните способности на млади волейболистки
А. Нуржа
, М. Гъдев
, О. Христов
, П. Пеев
, П. Петкова
Резюме: Волейболът като игра изисква много сложни действия: бягане, скачане, сервиране и други. Следователно целта на това изследване е да се определи връзката между скоростните способности и биомеханичните характеристики, характеризиращи скоковете във волейбола. Методи: антропометрия, тестване на ефективността, измерване на деформация, хронометрия, статистически процедури. Проучвателната група се състоеше от 19 волейболистки. Резултати: По-високите нива на скоростна издръжливост, специфична за волейбола, изискват по-високи способности за максимална скорост (r=0,707; r=-0,714). Тестът за совалка 4x20 е по-информативен във волейбола. Упражненията за експлозивна вертикална сила имат положителен ефект върху подобряването на максималната скорост (r = -0,707 до r = -0,714) и скоростната издръжливост (r = -0,525 до r = -0,638). Мощността беше силно до много силно свързана с времето на полет, съответно от r = 0,702 до r = 0,931. Дискусия: Проучването подкрепя тезата, че включването на упражнения за вертикални скокове в тренировъчния процес ще има положителен ефект за подобряване на максималната скорост и скоростната издръжливост. Увеличаването на силата на офанзивен удар във волейбола не трябва да бъде самоцел, а трябва да съответства на профила, който характеризира волейболната игра. Изводи: 1) скоростните възможности се влияят от скоростно-силовите способности и показателите, които ги характеризират; 2) тестът със совалка 4x20 беше по-информативен и обективен.
Ключови думи: 1-ви синергизъм; 2-ра експлозивна сила; 3-та сила; 4-та сила и създаване на условия
Литература: (click to open/close) | [1] Gadev, M., Nurja, A., Peev, P., Kotev, V., Hristov, O., 2022. Significance of speed tests with maximal and submaximal intensity referred to anaerobic capacity in adolescent volleyball players. Proceeding Book (NSA), Sofia, Bulgaria, 229–234// ISBN 978-954-718-700-9 (Online), ISBN 978-954-718-699-6 (Print). [2] Fry, A. C., Kraemer, W. J., Weseman, C. A., Conroy, B. P., Gordon, S. E., Hoffman, J. R., Maresh, C. M., 1991. The effects of an off-season strength and conditioning program on starters and non-starters in women's intercollegiate volleyball. The Journal of Strength & Conditioning Research 5, 4, 174–181. [3] Pradhan, K., 2017. Physical Fitness and Performance flight of Indian Female Volleyball Players: The Need for Individual Data. Bhatter College Journal of Multidisciplinary Studies 7, 1, 1–10. [4] Fuchs, P. X., Fusco, A., Bell, J. W., von Duvillard, S. P., Cortis, C., Wagner, H., 2019. Movement characteristics of volleyball spike jump performance in females. Journal of Science and Medicine in Sport 22, 7, 833-837. [5] Bunn, J. A., Ryan, G. A., Button, G. R., Zhang, S., 2020. Evaluation of strength and conditioning measures with game success in Division I collegiate volleyball: A retrospective study. The Journal of Strength & Conditioning Research 34,1, 183–191. [6] Marques, M. C., Van den Tillaar, R., Gabbett, T. J., Reis, V. M., & González-Badillo, J. J., 2009. Physical fitness qualities of professional volleyball players: determination of positional differences. The Journal of Strength & Conditioning Research 23, 4, 1106-1111. [7] Ziv, G., Lidor, R., 2010. Vertical jump in female and male volleyball players: a review of observational and experimental studies. Scandinavian journal of medicine & science in sports 20, 4, 556-567. [8] Borràs, X., Balius, X., Drobnic, F., Galilea, P., 2011. Vertical jump assessment on volleyball: a follow-up of three seasons of a high-level volleyball team. The Journal of Strength & Conditioning Research 25, 6, 1686-1694. [9] Nikolaidis, P. T., Ziv, G., Arnon, M., Lidor, R., 2012. Physical characteristics and physiological attributes of female volleyball players-the need for individual data. The Journal of Strength & Conditioning Research 26, 9, 2547-2557. [10] Sattler, T., Sekulic, D., Hadzic, V., Uljevic, O., Dervisevic, E., 2012. Vertical jumping tests in volleyball: reliability, validity, and playing-position specifics. The Journal of Strength & Conditioning Research 26,6, 1532-1538. [11] Schaal, M., Ransdell, L. B., Simonson, S. R., Gao, Y., 2013. Physiologic performance test differences in female volleyball athletes by competition level and player position. The Journal of Strength & Conditioning Research 27, 7, 1841-1850. [12] Nikolaidis, P., Afonso, J., Buśko, K., Ingebrigtsen, J., Chtourou, H., Martin, J., 2015. Positional differences of physical traits and physiological characteristics in female volleyball players–the role of age. Kinesiology 47,1, 75-81. [13] Junior, N. K. M., 2017. Jump test to evaluate the volleyball player. RBPFEX-Revista Brasileira de Prescrição e Fisiologia do Exercício 11, 67, 504-508. [14] Karabiberov, J., 2020. Experimental methods for development of elite volleyball players explosive power. Series on Biomechanics 34,2, 3-8. [15] Lazov, S., 2023. Factors affecting on jumping after two-step approach. Series on Biomechanics 37,2, 85-94. [16] Muka, E., 2024. The impact of developed training methodology on technical skills of volleyball players aged 11-13 years. Longitudinal study. Series on Biomechanics 38, 1, 11-19. [17] Paz, G. A., Gabbett, T. J., Maia, M. F., Santana, H., Miranda, H., Lima, V., 2016. Physical performance and positional differences among young female volleyball players. The Journal of sports medicine and physical fitness 57, 10, 1282-1289. [18] Viitasalo J., T., 1987. Endurance requirements in volleyball, Can J Spots Sci 12, 194–201. [19] Künstlinger, U., Ludwig, H. G., Stegemann, J., 1987. Metabolic changes during volleyball matches. International Journal of Sports Medicine 8, 05, 315-322. [20] Peev, P., Tsvetkov, S., Gadev, M., 2017. Reliability of field test “3x50 m Shuttle” to determine anaerobic power with football players aged 13-14, International Journal of Kinesiology and Other Related Sciences 45, 1, 105–108 // ISSN 1857-7687 (Print) 1857-8950 (Online). [21] Peev, P., Gadev, M. 2018. Correlation between motor abilities of elite female football players. Journal of Applied Sports Sciences 1, 37–44 // ISSN 2534-9597(Print), ISSN 2535-0145 (Online). [22] Marinova, T., Peev, P., 2021. Study and analysis of characteristics describing the take-off in the long jump. Series on Biomechanics 35, 4, 48-55. [23] Krasteva, A., Peev, P., Gadev, M. 2022. Vzaimovrazka na dvigatelnite skorostni sposobnosti i sposobnostta kam proyava na skorostnata izdrazhlivost pri 17-19-godishni futbolisti, Leka atletika i nauka 1, 22, 121-129. // ISSN: 2603-4263 (print).
|
|
| Дата на публикуване: 2024-08-01
(Price of one pdf file: 39.00 BGN/20.00 EUR)