Някои резултати от оценката на състоянието на микроциркулацията и личностните черти тип D при индивиди със захарен диабет тип 1
Н. Антонова
, П. Митева
Резюме: Предистория: Мониторингът на физиологичните и биофизичните параметри с помощта на преносими диагностични устройства става все по-актуален през последното десетилетие. Ранното идентифициране на функционални и метаболитни промени на микроциркулаторно ниво е от решаващо значение при захарен диабет тип 1 (ЗД тип 1). Цели: Това пилотно проучване има за цел да оцени възможностите на двуканалните преносими анализатори MFED-2 за оценка на микроциркулацията и тъканната оксигенация и да съпостави резултатите със скалата за личност тип D на Denollet и хранителните навици, физическата активност и трудовите характеристики на пациентите. Материали и методи: Сравнителна оценка на микроциркулацията и оксидативния метаболизъм при един здрав субект и трима индивиди със ЗД тип 1 е извършена последователно върху стъпалото и китката, използвайки MFED-2, който комбинира две диагностични технологии: лазерна доплерова флоуметрия (LDF) и флуоресцентна спектроскопия. Скалата Denollet D-14 е използвана за измерване на социална инхибиция и негативен афект като предиктори за лош гликемичен контрол и диабетни усложнения. Използвани са полу-структурирани интервюта, за да се разбере историята на пациентите, хранителните им навици и нивото на активност, както и придържането им към назначената терапия. Резултати: Сравнителните микроциркулаторни и метаболитни профили (докладвани са отделни случаи) показват намаление на средната микроциркулаторна перфузия (M), ендотелната регулаторна активност (Ae) и индекса на оксидативен метаболизъм (POM) и увеличение на коефициента на вариация (Kv) в групата с диабет тип 1. Нито един от тестваните пациенти с диабет тип 1 не е класифициран с личност тип D, като двама от тях показват прагови стойности на две подскали (социална инхибиция и негативен афект). Заключение: Използването на преносими лазерни анализатори върху симетрични области на тялото разкрива намален индекс на перфузия и оксидативен метаболизъм при пациентите с диабет тип 1 и повишен коефициент на вариация. Въпреки клиничното разнообразие, консистентни тенденции на тестваните социално-психологически променливи и получените резултати не се наблюдават, което изисква по-голяма извадка и по-широк модел на изследване.
Ключови думи: захарен диабет тип 1 (ЗД тип 1); флуоресцентна спектроскопия; лазерна доплерова флоуметрия (LDF); микроциркулация; оксидативен метаболизъм; личностни черти; регулаторни механизми; вълнов анализ
| Литература: (click to open/close) | [1] Antonova, N., Velcheva, I., Paskova, V., 2022. Hemorheological and microvascular disturbances in patients with type 2 diabetes mellitus. Clinical Hemorheology and Microcirculation, 81(4), 325–341. DOI:10.3233/CH-221393.
[2] Antonova, N. M., Paskova, V. K., Velcheva, I. V., 2021. Blood rheological and electrical properties and relationships with the microvascular tone regulation in patients with Diabetes mellitus type 2. Regional Blood Circulation and Microcirculation, 20(1), 25–33. DOI:10.24884/1682-6655-2021-20-1-25-33.
[3] Paskova, V., Antonova, N., Velcheva, I., Chaushev, N., Chalakov, H., 2020. Skin blood flow regulation mechanisms in patients with Diabetes mellitus type 2. Series on Biomechanics, 34(3), 37–42.
[4] Jung, F., Leithäuser, B., Landgraf, H., Jünger, M., Franzeck, U., Pries, A., Sternitzky, R., Franke, R. P., Forconi, S., Ehrly, A. M., 2013. Laser Doppler flux measurement for the assessment of cutaneous microcirculation – critical remarks. Clinical Hemorheology and Microcirculation, 55(4), 411–416. DOI:10.3233/CH-131778.
[5] Mrowietz, C., Franke, R. P., Pindur, G., Wolf, U., Jung, F., 2017. Reference range and variability of Laser-Doppler-Fluxmetry. Clinical Hemorheology and Microcirculation, 67(3–4), 347–353. DOI:10.3233/CH-179215.
[6] Tikhomirova, I. A., Korshunova, A. A., Lemehova, V. A., 2024. Capabilities of portable laser analyzers in assessing the state of microcirculation and its regulatory mechanisms. Regional Blood Circulation and Microcirculation, 23(4), 105–113. DOI:10.24884/1682-6655-2024-23-4-105-113.
[7] Dunaev, A. V., Yanushin, V. S., Loktionova, Yu. I., Zharkikh, E. V., 2025. Capabilities of human biotissue fluorescence spectroscopy in the wearable multimodal version. Sovremennye tehnologii v medicine, 17(3), 29. DOI:10.17691/stm2025.17.3.03.
[8] Saha, M., Dremin, V., Rafailov, I., Dunaev, A., Sokolovski, S., Rafailov, E., 2020. Wearable Laser Doppler Flowmetry Sensor: A Feasibility Study with Smoker and Non-Smoker Volunteers. Biosensors, 10(12), 201. DOI:10.3390/bios10120201.
[9] Mikhailova, M. A., Fedorovich, A. A., Gorshkov, A. Yu., Korolev, A. I., Dadaeva, V. A., Zharkikh, E. V., Loktionova, Yu. I., Dunaev, A. V., Sidorov, V. V., Drapkina, O. M., 2023. Comparative evaluation of the parameters of laser Doppler flowmetry of the skin of healthy persons using devices of various modifications. Regional Blood Circulation and Microcirculation, 22(3), 41–50. DOI:10.24884/1682-6655-2023-22-3-41-50.
[10] Loktionova, Y. I., Zharkikh, E. V., Kozlov, I. O., Zherebtsov, E. A., Bryanskaya, S. A., Zherebtsova, A. I., Sidorov, V. V., Sokolovski, S. G., Dunaev, A. V., Rafailov, E. U., 2019. Pilot studies of age-related changes in blood perfusion in two different types of skin. Proceedings of SPIE, 11065, 110650S. DOI:10.1117/12.2522968.
[11] Loktionova, Yu. I., Zharkikh, E. V., Zherebtsova, A. I., Kozlov, I. O., Zherebtsov, E. A., Masalygina, G. I., Dunaev, A. V., 2019. Investigation of age-related and pathological features of microhemodynamic parameters in normal conditions and type 2 diabetes using wearable laser Doppler flowmeters. Fundamental and Applied Problems of Engineering and Technology, 6(338), 131–137.
[12] Fedorovich, A. A., Markov, D. S., Malishevsky, M. V., Yudakov, O. O., Gorshkov, A. Yu., Baldin, A. V., Zhuk, D. M., Spasenov, A. Yu., Korolev, A. I., Koptelov, A. V., Drapkina, O. M., 2022. Microcirculatory disorders in the forearm skin in the acute phase of COVID-19 according to laser Doppler flowmetry. Regional Blood Circulation and Microcirculation, 21(3), 56–63. DOI:10.24884/1682-6655-2022-21-3-56-63.
[13] Zharkikh, E. V., Loktionova, Y. I., Fedorovich, A. A., Gorshkov, A. Y., Dunaev, A. V., 2023. Assessment of blood microcirculation changes after COVID-19 using wearable laser Doppler flowmetry. Diagnostics, 13(5), 920. DOI:10.3390/diagnostics13050920.
[14] Filina, M. A., Potapova, E. V., Makovik, I. N., Zharkikh, E. V., Dremin, V. V., Zherebtsov, E. A., Dunaev, A. V., Sidorov, V. V., Krupatkin, A. I., Alimicheva, E. A., Masalygina, G. I., Muradyan, V. F., 2020. Functional changes of blood microcirculation in the skin of the foot during heating tests in patients with diabetes.
[15] Zherebtsov, E. A., Zharkikh, E. V., Loktionova, Y. I., Zherebtsova, A. I., Sidorov, V. V., Rafailov, E. U., Dunaev, A. V., 2023. Wireless dynamic light scattering sensors detect microvascular changes associated with ageing and diabetes. IEEE Transactions on Biomedical Engineering, 70(11), 3073–3081.
[16] Denollet, J., Pedersen, S. S., Vrints, C. J., Conraads, V. M., 2006. Usefulness of Type D personality in predicting five-year cardiac events beyond concurrent symptoms of stress in patients with coronary heart disease. American Journal of Cardiology, 97, 970–973.
[17] Denollet, J., 2005. DS14: Standard assessment of negative affectivity, social inhibition, and Type D personality. Psychosomatic Medicine, 67, 89–97.
[18] Mols, F., Denollet, J., 2010. Type D personality in the general population: A systematic review. Health and Quality of Life Outcomes, 8, 9. DOI:10.1186/1477-7525-8-9.
[19] McCarthy, M., Zhang, L., Monacelli, G., Ward, T., 2021. Using methods from computational decision-making to predict nonadherence to fitness goals. JMIR Research Protocols, 10(11), e29758. DOI:10.2196/29758.
[20] Lin, Y. H., Chen, D. A., Lin, C., Huang, H., 2020. Type D personality is associated with glycemic control and socio-psychological factors in patients with type 2 diabetes mellitus. Psychology Research and Behavior Management, 13, 373–381. DOI:10.2147/PRBM.S245226.
[21] Sigal, R., Armstrong M., Bacon S., et.al.,2028. Physical Activity and Diabetes. Canadian Journal of Diabetes, 37, 40 - 44 doi: 10.1016/j.jcjd.2013.01.018
[22] American Diabetes Association, 2004. Physical Activity/Exercise and Diabetes. Diabetes Care, 27 58–62. https://doi.org/10.2337/diacare.27.2007.S58
[23] Hayes C., Kriska A., 2008. Role of Physical Activity in Diabetes Management and Prevention. Journal of the American Dietetic Association, 108 (4), 19-23, https://doi.org/10.1016/j.jada.2008.01.016
[24]American Diabetes Association, Bantle J., Wylie-Rosett J., Albright A., Apovian C., Clark N., Franz M., Hoogwerf B., Lichtenstein A., Mayer-Davis E, Mooradian A., Wheeler M., 2010. Nutrition recommendations and interventions for diabetes: a position statement of the American Diabetes Association. Diabetes Care, 61-78. doi: 10.2337/dc08-S061.
[25] Kulkarni K., Castle G.,, Gregory R., Holmes A. Leontos C., Powers M., Snetselaar L., Splett P.,, Wylie-Rosett J., 1998. Nutrition Practice Guidelines for Type 1 Diabetes Mellitus Positively Affect Dietitian Practices and Patient Outcomes, Journal of the American Dietetic Association, 98 (1), 62-70, https://doi.org/10.1016/S0002-8223(98)00017-0.
[26] Pongrac Barlovic D, Harjutsalo V., Groop P., 2022. Exercise and nutrition in type 1 diabetes: Insights
from the FinnDiane cohort. Front. Endocrinol, 13:1064185. doi: 10.3389/fendo.2022.1064185
[27] Vijan S., Stuart S., Fitzgerald T., Ronis D., Hayward R., Slater S., Hofer T., 2004. Barriers to following dietary recommendations in Type 2 diabetes. https://doi.org/10.1111/j.1464-5491.2004.01342.x
[28] Kupper, N., Pedersen, S. S., Höfer, S., Saner, H., Oldridge, N., Denollet, J., 2013. Cross-cultural analysis of Type D personality in patients with ischemic heart disease. International Journal of Cardiology, 166(2), 327–333. DOI: 10.1016/j.ijcard.2011.10.084.
[29] Rietz, M., Lehr, A., Mino, E., Lang, A., Szczerba, E., Schiemann, T., Herder, C., Saatmann, N., Geidl, W., Barbaresko, J., Neuenschwander, M., Schlesinger, S., 2022. Physical activity and risk of major diabetes-related complications in individuals with diabetes. Diabetes Care, 45(12), 3101–3111.
[30] Chetoui, A., Kaoutar, K., Elmoussaoui, S., Boutahar, K., El Kardoudi, A., Chigr, F., Najimi, M., 2022. Prevalence and determinants of poor glycaemic control among Moroccan type 2 diabetes patients. International Health, 14(4), 390–397. DOI:10.1093/inthealth/ihz107.
[31] Sil, K., Das, B., Pal, S., Mandal, L., 2020. A study on impact of education on diabetic control and complications.
[32] Miteva, P., Alexandrova-Karamanova, A., Antonova, N., Dimitrova, E., 2024. Biopsychosocial determinants of glycemic control and microvascular health: An interdisciplinary approach. Series on Biomechanics, 38(4), 116–126. DOI:10.7546/SB.16.04.2024.
|
|
| Дата на публикуване: 2025-12-12
(Price of one pdf file: 50.00 BGN/25.00 EUR)
