Характеристики на човешка слюнка и реологични параметри като маркери за успех на имплантирането

Е. Баяндуров, З. Орджоникидзе, Т. Саникидзе, М. Манцкава, М. Тортладзе

Резюме: Имплантотерапията е най-актуалното терапевтично решение при пълно и частично обеззъбяване. Имплантът обаче често провокира възпаление, което е неразделна част от патофизиологичния отговор на чужд агент. Всеки възпалителен процес се отразява в биохимични и реологични промени в течностите на околните тъкани (кръв, слюнка). Целта на изследването е да се определят функционалните показатели на слюнката, за да се оцени интеграцията на импланта. Пациентите, включени в клиничното проучване, са имали зъбен имплант (шестоъгълен или конусовиден), поставен в дъвкателната група зъби в долната челюст. Стойностите на всички изследвани параметри са определени преди и след имплантирането. Изследвани са реологичните свойства на слюнката (скорост на слюноотделяне, повърхностно напрежение и вискозитет) и съдържанието на азотен оксид (NO). Изследвани са и реологичните свойства на периферната кръв (кръвен реологичен индекс на червена кръв (BRI) in silico). Стойностите на всички изследвани параметри са определени преди и след имплантацията. Резултатите от изследването показват, че реологичните свойства на слюнката и кръвта, съдържанието на NO в слюнката до известна степен могат да отразяват лечебния процес и степента на възпаление. Предимствата на използването на конични импланти в сравнение с шестоъгълни по отношение на развитието на възпаление имат временен характер и не определят в крайна сметка успеха на имплантирането. Следователно реологичните показатели на слюнката и периферната кръв, както и съдържанието на NO в слюнката могат да се използват за проследяване на оценката на качеството на денталното имплантиране и възможните усложнения.

Series on Biomechanics, Vol.37, No.2 (2023), 103-111

DOI: 10.7546/SB.11.02.2023

Ключови думи: еритроцит; Имплантиране; азотен окис; реология; слюнка

Дата на публикуване: 2023-06-19